Женствени и опияняващи, класически и чувствени, белоцветните парфюми са едни от най-популярните и най-харесваните – нещо като Мерилин Монро в парфюмерията.
Когато говорят за „бели цветя“, парфюмеристите нямат предвид всякакви бели цветя, а една конкретна група със специфични качества. В нея влизат портокаловият цвят, жасминът, туберозата, гарденията, лилиумът, татулът, орловите нокти, тропически цветя като франджипани и тиаре. Това, което ги обединява, е тяхната наркотичност – ароматът им е плътен, замайващ и пристрастяващ, със сладки медени подтонове като портокаловия цвят и орловите нокти или плътски и сексуален като туберозата и жасмина. Ухания за фатални жени, отровителки, звезди от Златната епоха на Холивуд и може би първото, което ни идва наум, когато си помислим за парфюми като цяло.
Вероятно вече познавате достатъчно лимоново-ливадните ми вкусове, за да ви е ясно, че белоцветните нотки не са „моите“. Too much ми идва тази плътна и плътска, леко Рубенсова женственост (не че не ме изкушава понякога). Няма как обаче да оставя без внимание тази основна група аромати. Най-женският месец е за нея.
*“Бяло цвете“, Джорджия О’Кийф, 1929
